Jan 14, 2008, 8:32 PM

Поредната година

  Poetry
819 0 11
До пламъка на старата камина
звънят кристални чаши с тънък глас!
Отмина и поредната година,
а любовта не отлетя от нас.

Косите посребрели нежно галим.
В очите - искреност и топлота...
Поредната свещичка ще запалим
и жадно ще отпием радостта.

Не ни сломиха бурите в живота,
не ни прекърши даже завистта!
Отпиваме от чашите с охота,
понесени от пулса на страстта.

Камината догаря, ала знаем,
че топлината е стаена в нас!
Живота изживяхме не на заем,
а в полета на истинската страст!































Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...