Поредният ден
В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.
С мен си отдавна, чувстваш ме близък,
без да му мислиш, ще се довериш.
Дори да те лъжа, ти не ще видиш,
но имаш сърце и то ще скърби.
Жалко, че нямаме обич в излишък,
щеше да бъде много добре.
Всеки пореден, болезнен издишък
не би бил фатален за твойто сърце.
Щях да почувствам твоите мъки,
защо не ми каза, защо го укри?
Ах, как те мразя и пак те обичам,
да продължавам ли, виж ме, боли.
© Димитър Дуров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесах!
-
Хубаво е написано, болката се усеща навсякъде - без да се прекалява със силни думи, браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
