Поредният ден
596
0
2
В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.
С мен си отдавна, чувстваш ме близък,
без да му мислиш, ще се довериш.
Дори да те лъжа, ти не ще видиш,
но имаш сърце и то ще скърби.
Жалко, че нямаме обич в излишък,
щеше да бъде много добре.
Всеки пореден, болезнен издишък
не би бил фатален за твойто сърце.
Щях да почувствам твоите мъки,
защо не ми каза, защо го укри?
Ах, как те мразя и пак те обичам,
да продължавам ли, виж ме, боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дуров Всички права запазени
