Поредният ден

Apr 28, 2011, 10:28 AM

Poetry » Love

491 0 2

В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.

С мен си отдавна, чувстваш ме близък,
без да му мислиш, ще се довериш.
Дори да те лъжа, ти не ще видиш,
но имаш сърце и то ще скърби.

Жалко, че нямаме обич в излишък,
щеше да бъде много добре.
Всеки пореден, болезнен издишък
не би бил фатален за твойто сърце.

Щях да почувствам твоите мъки,
защо не ми каза, защо го укри?
Ах, как те мразя и пак те обичам,
да продължавам ли, виж ме, боли.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

radost92love

2011-04-28T11:18:32+03:00

Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2011-04-28T10:53:46+03:00

Хубаво е написано, болката се усеща навсякъде - без да се прекалява със силни думи, браво!