18 ene 2011, 15:02

Порив

  Poesía
1K 0 7

Забравен сън или

измислена история -

от песен унес,

от  мечта - крила.

Бе полет, но не бе

наистина.

Бе танц балетен -

танца на  душа.


Едно сърце със

трепети пробудено,

в живота пленник,

в клетката само.

Разбули смело 

свобода забулена

сред звезден дъжд,

сред заник от заря.


Забравен сън или

заглъхнал повик тих.

Зора пропукана,

копнеж в гърдите, вик.

Бе  повей скрит,

пороен дъжд от мигове,

бе глътка въздух

с лилии пропит.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...