Забравен сън или
измислена история -
от песен унес,
от мечта - крила.
Бе полет, но не бе
наистина.
Бе танц балетен -
танца на душа.
Едно сърце със
трепети пробудено,
в живота пленник,
в клетката само.
Разбули смело
свобода забулена
сред звезден дъжд,
сред заник от заря.
Забравен сън или
заглъхнал повик тих.
Зора пропукана,
копнеж в гърдите, вик.
Бе повей скрит,
пороен дъжд от мигове,
бе глътка въздух
с лилии пропит.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
