Забравен сън или
измислена история -
от песен унес,
от мечта - крила.
Бе полет, но не бе
наистина.
Бе танц балетен -
танца на душа.
Едно сърце със
трепети пробудено,
в живота пленник,
в клетката само.
Разбули смело
свобода забулена
сред звезден дъжд,
сред заник от заря.
Забравен сън или
заглъхнал повик тих.
Зора пропукана,
копнеж в гърдите, вик.
Бе повей скрит,
пороен дъжд от мигове,
бе глътка въздух
с лилии пропит.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
