10 oct 2022, 6:52

Пороците попих на този свят

  Poesía
585 1 2

Вървя по тротоарите безмълвен,

без цел и без посока, и без смисъл.

Дали октомври тайно ме ориса,

да бъда туй в което се превърнах?

 

Да искам ветровете да ме брулят,

забравил, че живота има стойност.

Затуй съвсем нахално-непристойно,

готов съм само себе си да хуля.

 

Мъглите даже искам да ме скрият,

да бъда част от тяхната магичност.

Едва тогава нещо неприлично

в душата си навярно ще открия.

 

Оглеждам се в листата пожълтели,

в самотните пресъхнали потоци.

Попил съм сякаш всичките пороци,

които този свят са сполетели.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Дали октомври тайно ме ориса,
    да бъда туй в което се превърнах?"

    Недей кори октомври.Той е само
    едно листо от есенната книга.
    Прелиствай и накрая ще откриеш,
    че имаш друг сезон и други тайни...

    Аплодисменти и от мен!
  • ако писането ти е най-големия порок - тогава пиши, Дани

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....