Oct 10, 2022, 6:52 AM
Пороците попих на този свят
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят,
забравил, че живота има стойност.
Затуй съвсем нахално-непристойно,
готов съм само себе си да хуля.
Мъглите даже искам да ме скрият,
да бъда част от тяхната магичност.
Едва тогава нещо неприлично
в душата си навярно ще открия.
Оглеждам се в листата пожълтели,
в самотните пресъхнали потоци.
Попил съм сякаш всичките пороци,
които този свят са сполетели.
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ако писането ти е най-големия порок - тогава пиши, Дани
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
да бъда туй в което се превърнах?"
Недей кори октомври.Той е само
едно листо от есенната книга.
Прелиствай и накрая ще откриеш,
че имаш друг сезон и други тайни...
Аплодисменти и от мен!