9 jun 2006, 15:42

Портретът ти изцяло е сгрешен 

  Poesía
624 0 14

 


 

Получих твоето писмо,
което е за мене снимка
с послание мъдро и добро,
но сякаш ми залага примка
с усмивка щедра, лъчезарна
на бликащо дълбоко чувство,
защото в душата благодарна
самата ти твориш изкуство!

 

Чувствам как изтръпва ми перото

пред красивото ти разхищение -

явно, че измъчва се горкото:

иска да направи посвещение,

но ще пробва в два ескиза

да покаже раздвоената душица -

от периода ранен – на маркиза

и нюанс, в който си Царица:

 

 

Първият ескиз е романтичен -

с багри в цветовете на дъгата,

а красивото е с мирис специфичен,

даван от цветята в косата.

Вторият ескиз е на душата ти дълбока,

тръгващ от жена щастлива,

но показващ те като жестока

в крайност трепетна, игрива.

 

 

Плъзгам погледа по твоята усмивка

и намирам, че е тя чаровна,

но перото стига до извивка,

стигаща до същността отровна.

Двойният ескиз е сложен,

а и ти си тъй гримирана,

че в изказа приложен

чувствам как си парфюмирана.

 

 

Бързо те скицирам в твойта красота -

пробите ми пълнят ателието

и дублирам чудната ти простота:

като стигам до овала на лицето.

Тъй, вглъбен в художествен рисунък,

до сега, признавам си, не зная да съм бил

и напрягам усета си тънък,

който теб самата би те възхитил.

 

 

Но оттук нататък става сложно,

че зад ангела лъчист и непорочен,

за перото ми е даже невъзможно

да говори и навлиза в диалог задочен,

че зад блясъка в очите верни

виждам съдбоносна драма,

а пък мислите ти черни

все насочват се към двама.

 

 

Затова говоря тук оскъдно,

че потъвам в пластове на мъка,

водещи в това отвъдно,

наслоено в съдбоносната разлъка

и тогава пада първата ескизна маска,

с която бях до тук зает,

за да видя тази ласка,

с която окантовам целия портрет.

 

 

Вплитам в портрета твоите души

и го правя тъй особен

чрез това, което те руши

и затуй го хвърлям като пробен,

но нанасям още белите мъниста,

подчертаващи премрежени очи

и подсилващи усмивката лъчиста,

разцъфтяла с бисерните ти зъби.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как сега да не си заслужиш шестицата! Джокондата ли описваш?
  • Към Лястовицата!
    Труден портрет, но и аз ще свикна с него!
    Поздрав!
  • Прекрасен и вълнуващ стих.
    Сърдечни поздрави за него Валери!
    Бъди много щастлив!
  • здравей, Патрисия!
    Моралната подкрепа е голяма сила!
    Поздрав!
  • Поздрави и за сгрешения портрет и за истинския, който прозира под него!
  • Към Ива!
    Направо ме спасяваш пред Лъки с тези шестици, че в къщи си имам постоянно неприятности - всички мъже в Интернет - отличници, само Мойсей - двойкар! Разбираш колко е деликатен въпросът!?А в леглото? Остави се...Имаш принос за укрепване на брачните ми отношения! Благодаря!
    Поздрав!
  • Към Лъки!
    Сега, пред хората, реши да ме изчеткаш, само за да се похвалиш какъв мъж имаш, нали? Зная какво ме чака, когато останем насаме!
    Поздрав!
  • Към Ванда!

    Прибирам усмивката на специално съхранение...Благодаря!
    Поздрав!
  • Към Никола!

    - Поеми бирите и викни Романтика, че не му отива да е намръщен!
    Поздрав!
  • Към Ади!
    Дано моделът сам се разпознае и да се появи!?
    Поздрав!
  • Към Екатерина!
    Схванала си трудността на модела и затова портретът е "сгрешен".
    Поздрав!
  • Нарисувал си портрет без четка и бои!
    Валери....имаш ли други способности,за които да не знаем?

    Поздрави!
  • Мисля,че за пореден път коментарът е просто излишен!Прекрасно!
  • Аз,лично,предпочитам ескиза на Царицата.Вдъхва сила,докато Маркизата е неуверена и ми допада само невинността,но тя е преходна.
Propuestas
: ??:??