9.06.2006 г., 15:42

Портретът ти изцяло е сгрешен

800 0 14

 


 

Получих твоето писмо,
което е за мене снимка
с послание мъдро и добро,
но сякаш ми залага примка
с усмивка щедра, лъчезарна
на бликащо дълбоко чувство,
защото в душата благодарна
самата ти твориш изкуство!

 

Чувствам как изтръпва ми перото

пред красивото ти разхищение -

явно, че измъчва се горкото:

иска да направи посвещение,

но ще пробва в два ескиза

да покаже раздвоената душица -

от периода ранен – на маркиза

и нюанс, в който си Царица:

 

 

Първият ескиз е романтичен -

с багри в цветовете на дъгата,

а красивото е с мирис специфичен,

даван от цветята в косата.

Вторият ескиз е на душата ти дълбока,

тръгващ от жена щастлива,

но показващ те като жестока

в крайност трепетна, игрива.

 

 

Плъзгам погледа по твоята усмивка

и намирам, че е тя чаровна,

но перото стига до извивка,

стигаща до същността отровна.

Двойният ескиз е сложен,

а и ти си тъй гримирана,

че в изказа приложен

чувствам как си парфюмирана.

 

 

Бързо те скицирам в твойта красота -

пробите ми пълнят ателието

и дублирам чудната ти простота:

като стигам до овала на лицето.

Тъй, вглъбен в художествен рисунък,

до сега, признавам си, не зная да съм бил

и напрягам усета си тънък,

който теб самата би те възхитил.

 

 

Но оттук нататък става сложно,

че зад ангела лъчист и непорочен,

за перото ми е даже невъзможно

да говори и навлиза в диалог задочен,

че зад блясъка в очите верни

виждам съдбоносна драма,

а пък мислите ти черни

все насочват се към двама.

 

 

Затова говоря тук оскъдно,

че потъвам в пластове на мъка,

водещи в това отвъдно,

наслоено в съдбоносната разлъка

и тогава пада първата ескизна маска,

с която бях до тук зает,

за да видя тази ласка,

с която окантовам целия портрет.

 

 

Вплитам в портрета твоите души

и го правя тъй особен

чрез това, което те руши

и затуй го хвърлям като пробен,

но нанасям още белите мъниста,

подчертаващи премрежени очи

и подсилващи усмивката лъчиста,

разцъфтяла с бисерните ти зъби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как сега да не си заслужиш шестицата! Джокондата ли описваш?
  • Към Лястовицата!
    Труден портрет, но и аз ще свикна с него!
    Поздрав!
  • Прекрасен и вълнуващ стих.
    Сърдечни поздрави за него Валери!
    Бъди много щастлив!
  • здравей, Патрисия!
    Моралната подкрепа е голяма сила!
    Поздрав!
  • Поздрави и за сгрешения портрет и за истинския, който прозира под него!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...