9 июн. 2006 г., 15:42

Портретът ти изцяло е сгрешен

802 0 14

 


 

Получих твоето писмо,
което е за мене снимка
с послание мъдро и добро,
но сякаш ми залага примка
с усмивка щедра, лъчезарна
на бликащо дълбоко чувство,
защото в душата благодарна
самата ти твориш изкуство!

 

Чувствам как изтръпва ми перото

пред красивото ти разхищение -

явно, че измъчва се горкото:

иска да направи посвещение,

но ще пробва в два ескиза

да покаже раздвоената душица -

от периода ранен – на маркиза

и нюанс, в който си Царица:

 

 

Първият ескиз е романтичен -

с багри в цветовете на дъгата,

а красивото е с мирис специфичен,

даван от цветята в косата.

Вторият ескиз е на душата ти дълбока,

тръгващ от жена щастлива,

но показващ те като жестока

в крайност трепетна, игрива.

 

 

Плъзгам погледа по твоята усмивка

и намирам, че е тя чаровна,

но перото стига до извивка,

стигаща до същността отровна.

Двойният ескиз е сложен,

а и ти си тъй гримирана,

че в изказа приложен

чувствам как си парфюмирана.

 

 

Бързо те скицирам в твойта красота -

пробите ми пълнят ателието

и дублирам чудната ти простота:

като стигам до овала на лицето.

Тъй, вглъбен в художествен рисунък,

до сега, признавам си, не зная да съм бил

и напрягам усета си тънък,

който теб самата би те възхитил.

 

 

Но оттук нататък става сложно,

че зад ангела лъчист и непорочен,

за перото ми е даже невъзможно

да говори и навлиза в диалог задочен,

че зад блясъка в очите верни

виждам съдбоносна драма,

а пък мислите ти черни

все насочват се към двама.

 

 

Затова говоря тук оскъдно,

че потъвам в пластове на мъка,

водещи в това отвъдно,

наслоено в съдбоносната разлъка

и тогава пада първата ескизна маска,

с която бях до тук зает,

за да видя тази ласка,

с която окантовам целия портрет.

 

 

Вплитам в портрета твоите души

и го правя тъй особен

чрез това, което те руши

и затуй го хвърлям като пробен,

но нанасям още белите мъниста,

подчертаващи премрежени очи

и подсилващи усмивката лъчиста,

разцъфтяла с бисерните ти зъби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как сега да не си заслужиш шестицата! Джокондата ли описваш?
  • Към Лястовицата!
    Труден портрет, но и аз ще свикна с него!
    Поздрав!
  • Прекрасен и вълнуващ стих.
    Сърдечни поздрави за него Валери!
    Бъди много щастлив!
  • здравей, Патрисия!
    Моралната подкрепа е голяма сила!
    Поздрав!
  • Поздрави и за сгрешения портрет и за истинския, който прозира под него!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...