Опустя в забвение навеки
на илюзиите порутеният храм.
Тънат в бурен мъртвите пътеки
на угасналия бледосинкав блян.
Натежали, стъпките далечни
уморено глъхнат в ледена тъма.
Сенките, застинали и вечни,
тънат в сънен унес и тъга.
Тук напразно камъкът изронен
е очаквал да прекрачи в нощта,
кат владетел стар на трон вековен,
плахо призракът нетлен на любовта. ...