Oct 21, 2008, 10:00 PM

Порутеният храм

  Poetry » Love
679 0 0

Опустя в забвение навеки

на илюзиите порутеният храм.

Тънат в бурен мъртвите пътеки

на угасналия бледосинкав блян.

Натежали, стъпките далечни

уморено глъхнат в ледена тъма.

Сенките, застинали и вечни,

тънат в сънен унес и тъга.

Тук напразно камъкът изронен

е очаквал да прекрачи в нощта,

кат владетел стар на трон вековен,

плахо призракът нетлен на  любовта.

Но, уви! Застинал вечно в мрака

плесенясалият храм едва личи

и по камъка студен на прага

му се стелят само мъртвите мъгли.

Тук светлосините пътеки

към порутения храм на любовта

глухо тънат в бурени навеки -

веч на никому ненужни на света.

И в пустинна жажда изгоряха

белоснежните цветя на пролетта.

Поругани тук осиротяха

съкровените мечти на младостта.

Веч порутен е навеки храма,

храма на безумните заблуди мои.

Младост е напразно пропиляна

във наивни блянове, мечти безброй...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...