Порязвам нощта, заспивайки без ръцете ти....

18 feb 2016, 21:56

Poesía » Otra

439 1 2

Облягам глава на стъклото.

От устните ми се отронват симфонии,

мъчителна нежност …

за теб...

Но ти не си тук,

за да ме почувстваш...

да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.

С пръсти... погалвайки скулите,

да изпиеш болката от гърдите ми,....

която сега задушава дъха ми...

Дъждът навън, безмълвно студен,

разголва душата ми, сякаш

разкъсвайки дреха...

А устните ти, сега...

отпечатани върху чашата

със уиски - самотни...

горят мисълта.

Отпивам от тях,

изгубвам се в Теб....

но ти не си тук....

Порязвам нощта, заспивайки

без ръцете ти....

дата: 18. 02. 2016 г.

автор: Моника Валерѝ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2016-02-19T03:21:28+02:00

Този стих е добър пример за тези, които пишат в свободен стил.
Поздравления!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-18T22:11:55+02:00

Сякаш слушам студен джаз. Добро поетично попадение, Моника!