Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук,
за да ме почувстваш...
да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.
С пръсти... погалвайки скулите,
да изпиеш болката от гърдите ми,....
която сега задушава дъха ми...
Дъждът навън, безмълвно студен,
разголва душата ми, сякаш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up