Feb 18, 2016, 9:56 PM

Порязвам нощта, заспивайки без ръцете ти....

  Poetry » Other
788 1 2

Облягам глава на стъклото.

От устните ми се отронват симфонии,

мъчителна нежност …

за теб...

Но ти не си тук,

за да ме почувстваш...

да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.

С пръсти... погалвайки скулите,

да изпиеш болката от гърдите ми,....

която сега задушава дъха ми...

Дъждът навън, безмълвно студен,

разголва душата ми, сякаш

разкъсвайки дреха...

А устните  ти, сега...

отпечатани  върху чашата

със уиски -  самотни...

горят мисълта.

Отпивам от тях,

изгубвам се в Теб....

но ти не си тук....

Порязвам нощта, заспивайки

без ръцете ти....

 

дата: 18. 02. 2016 г.

автор: Моника Валерѝ


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих е добър пример за тези, които пишат в свободен стил.
    Поздравления!
  • Сякаш слушам студен джаз. Добро поетично попадение, Моника!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...