Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

Feb 18, 2016, 9:56 PM

Порязвам нощта, заспивайки без ръцете ти....

Poetry » Other

787 1 2

Облягам глава на стъклото.

От устните ми се отронват симфонии,

мъчителна нежност …

за теб...

Но ти не си тук,

за да ме почувстваш...

да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.

С пръсти... погалвайки скулите,

да изпиеш болката от гърдите ми,....

която сега задушава дъха ми...

Дъждът навън, безмълвно студен,

разголва душата ми, сякаш

разкъсвайки дреха...

А устните ти, сега...

отпечатани върху чашата

със уиски - самотни...

горят мисълта.

Отпивам от тях,

изгубвам се в Теб....

но ти не си тук....

Порязвам нощта, заспивайки

без ръцете ти....

дата: 18. 02. 2016 г.

автор: Моника Валерѝ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Този стих е добър пример за тези, които пишат в свободен стил.
Поздравления!

2016-02-19T03:21:28+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Сякаш слушам студен джаз. Добро поетично попадение, Моника!

2016-02-18T22:11:55+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0