18 февр. 2016 г., 21:56

Порязвам нощта, заспивайки без ръцете ти....

797 1 2

Облягам глава на стъклото.

От устните ми се отронват симфонии,

мъчителна нежност …

за теб...

Но ти не си тук,

за да ме почувстваш...

да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.

С пръсти... погалвайки скулите,

да изпиеш болката от гърдите ми,....

която сега задушава дъха ми...

Дъждът навън, безмълвно студен,

разголва душата ми, сякаш

разкъсвайки дреха...

А устните  ти, сега...

отпечатани  върху чашата

със уиски -  самотни...

горят мисълта.

Отпивам от тях,

изгубвам се в Теб....

но ти не си тук....

Порязвам нощта, заспивайки

без ръцете ти....

 

дата: 18. 02. 2016 г.

автор: Моника Валерѝ


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих е добър пример за тези, които пишат в свободен стил.
    Поздравления!
  • Сякаш слушам студен джаз. Добро поетично попадение, Моника!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...