Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук,
за да ме почувстваш...
да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.
С пръсти... погалвайки скулите,
да изпиеш болката от гърдите ми,....
която сега задушава дъха ми...
Дъждът навън, безмълвно студен,
разголва душата ми, сякаш ...