Порязвам нощта, заспивайки без ръцете ти....
Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук,
за да ме почувстваш...
да се плъзнеш по ръба на клепачите ми.
С пръсти... погалвайки скулите,
да изпиеш болката от гърдите ми,....
която сега задушава дъха ми...
Дъждът навън, безмълвно студен,
разголва душата ми, сякаш
разкъсвайки дреха...
А устните ти, сега...
отпечатани върху чашата
със уиски - самотни...
горят мисълта.
Отпивам от тях,
изгубвам се в Теб....
но ти не си тук....
Порязвам нощта, заспивайки
без ръцете ти....
дата: 18. 02. 2016 г.
автор: Моника Валерѝ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
