bohem
4 71

2 oct 2012, 13:14 2022-04-29T09:18:59+03:00

Последен абордаж

Poesía

834 0 6

Моят кораб отдавна пребори

милиони вълни без компас...

Кой каквото си ще да говори –

вече кораб на пристан съм аз.

А пък беше любов... Абордажи -

колко мъка любовна изпих.

И заменях море, екипажи...

Но пък тебе, Любов, не смених...

Ти изчака последния пристан

и помаха ми тихо с ръка...

А минутите – дребни мъниста,

се занизаха в синя река...

Отброих ги – стотици минути.

Моят пристан последен сред тях

все очакваше думи нечути

и сънуваше първия грях...

В самотата закотвих го, здраво -

моя кораб, сам, без екипаж...

И превърнах се в спомен, в лилаво -

за последния мой абордаж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ekstasis (Михаил Цветански)

Поздравления, Николай!!!

2012-10-03T14:37:47+03:00
janna (Жана Ненова)

Поздравления!

2012-10-02T22:47:15+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Поздравявам те!

2012-10-02T18:11:37+03:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

"...Но пък тебе, Любов, не смених..."
Това е! Така можеш да пишеш единствено ти! Поздравления, Ники! Красиво, поетично, вълнуващо...! Браво!

2012-10-02T17:47:12+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Впечатляващо поетично акостиране, но току виж, се появил на хоризонта корабът с алените платна, а на руля му - тя, Любовта, се завръща в своето обиталище Поздравления за хубавото стихотворение!

2012-10-02T16:52:13+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0