Моят кораб отдавна пребори
милиони вълни без компас...
Кой каквото си ще да говори –
вече кораб на пристан съм аз.
А пък беше любов... Абордажи -
колко мъка любовна изпих.
И заменях море, екипажи...
Но пък тебе, Любов, не смених...
Ти изчака последния пристан
и помаха ми тихо с ръка...
А минутите – дребни мъниста,
се занизаха в синя река... ...