bohem
71 184
2 окт. 2012 г., 13:14  

Последен абордаж 

  Поэзия
681 0 6

Моят кораб отдавна пребори

милиони вълни без компас...

Кой каквото си ще да говори –

вече кораб на пристан съм аз.

 

А пък беше любов... Абордажи -

колко мъка любовна изпих.

И заменях море, екипажи...

Но пък тебе, Любов, не смених...

 

Ти изчака последния пристан

и помаха ми тихо с ръка...

А минутите – дребни мъниста,

се занизаха в синя река...

 

Отброих ги – стотици минути.

Моят пристан последен сред тях

все очакваше думи нечути

и сънуваше първия грях...

 

В самотата закотвих го, здраво -

моя кораб, сам, без екипаж...

И превърнах се в спомен, в лилаво -

за последния мой абордаж...

 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, Николай!!!
  • Поздравления!
  • Поздравявам те!
  • "...Но пък тебе, Любов, не смених..."
    Това е! Така можеш да пишеш единствено ти! Поздравления, Ники! Красиво, поетично, вълнуващо...! Браво!
  • Впечатляващо поетично акостиране, но току виж, се появил на хоризонта корабът с алените платна, а на руля му - тя, Любовта, се завръща в своето обиталище Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Поздравявам!
Предложения
: ??:??