Последен бряг

17 ago 2011, 10:47

Poesía » De amor

970 0 2

Обич от пороен дъжд

с ухание на жар небесна,

не, аз вече не съм същ...

а животът - кораб ме понесе...

По вълни на страст и нежност,

към прошката човешкото у мен...

тук на първи бряг, без тежест,

остана ми един непокорен...

Където аз ще споделя

живота свой - искрица нежна,

защо да дишам и горя?!...

Ако няма ти от тях да вземеш...

Последен бряг за мене си,

аз имам викове от щастие,

нека корабът с мечти

последен пътник вземе на криле...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.