Последен бряг
Обич от пороен дъжд
с ухание на жар небесна,
не, аз вече не съм същ...
а животът - кораб ме понесе...
По вълни на страст и нежност,
към прошката човешкото у мен...
тук на първи бряг, без тежест,
остана ми един непокорен...
Където аз ще споделя
живота свой - искрица нежна,
защо да дишам и горя?!...
Ако няма ти от тях да вземеш...
Последен бряг за мене си,
аз имам викове от щастие,
нека корабът с мечти
последен пътник вземе на криле...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Главоногов Всички права запазени
