17 авг. 2011 г., 10:47

Последен бряг

1.3K 0 2

Обич от пороен дъжд

с ухание на жар небесна,

не, аз вече не съм същ...

а животът - кораб ме понесе...

 

По вълни на страст и нежност,

към прошката човешкото у мен...

тук на първи бряг, без тежест,

остана ми един непокорен...

 

Където аз ще споделя

живота свой - искрица нежна,

защо да дишам и горя?!...

Ако няма ти от тях да вземеш...

 

Последен бряг за мене си,

аз имам викове от щастие,

нека корабът с мечти

последен пътник вземе на криле...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Главоногов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...