Обич от пороен дъжд
с ухание на жар небесна,
не, аз вече не съм същ...
а животът - кораб ме понесе...
По вълни на страст и нежност,
към прошката човешкото у мен...
тук на първи бряг, без тежест,
остана ми един непокорен...
Където аз ще споделя
живота свой - искрица нежна,
защо да дишам и горя?!...
Ако няма ти от тях да вземеш...
Последен бряг за мене си,
аз имам викове от щастие,
нека корабът с мечти
последен пътник вземе на криле...!
© Тони Главоногов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
