7 nov 2023, 12:55  

Последен подпис

  Poesía
357 2 3

ПОСЛЕДЕН ПОДПИС

 

… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе

с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,

с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,

да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк,

във дворчето на даскалото вечер с акраните да спретнем някой мач,

не както днес – отвеяно човече, да ви будалкам в стихове по здрач,

 

да смъкна пак девойчица на плажа, да чезна в погледа ѝ дълбоок,

и на ушенце стихче да ѝ кажа! – от Пушкин, от Есенин или Блок,

подир вечеря пак да милна мама, защото все тъй скъпа ми е тя! –

и – щом надяна вехтата пижама, в щастливи сънища да отлетя,

да вдъхна благо глътката си въздух, да се подпиша с моя тих курсив.

Красивото на сетната ми възраст се състои в това – да бъда жив.

 

24 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...