Последен подпис
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк,
във дворчето на даскалото вечер с акраните да спретнем някой мач,
не както днес – отвеяно човече, да ви будалкам в стихове по здрач,
да смъкна пак девойчица на плажа, да чезна в погледа ѝ дълбоок,
и на ушенце стихче да ѝ кажа! – от Пушкин, от Есенин или Блок,
подир вечеря пак да милна мама, защото все тъй скъпа ми е тя! –
и – щом надяна вехтата пижама, в щастливи сънища да отлетя,
да вдъхна благо глътката си въздух, да се подпиша с моя тих курсив.
Красивото на сетната ми възраст се състои в това – да бъда жив.
24 октомврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
