14 oct 2004, 20:52

Последен сън

  Poesía
1.8K 0 1
                                   Последен сън
Затварям очи сънувам и нищо аз не виждам дори не чувам,
затворен в тъмна стая аз се крия-тишина поглъща тази килия
Къде ..Къде отивам аз сега?- не знам това.

Искам пътя да открия,който води извън моята килия
лицето си с прясна вода да измия,
лъжите си поне да избърша с хавлия.

Сърцето ми спира да пулсира   
попадам в студен свят-бяла квартира
целият мръсен съм от помия
Как да се измия?

Къде..Къде отивам аз сега?-не знам-в Рая Ада или в някой храм.
Дали живях добре ?-отговора е в моето сърце.
Избягах от собствения си затвор и влизах аз от спор в спор.
Искам да живея в плам-далеч от този кошмарен сън.
Клепачите тежат сега -вратата вече е затворена.
Дали е само сън това? Аз не знам.
Вдишвам,издишвам,
вдишвам,издишвам,
издишвам,издишвам,издишвам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...