14 окт. 2004 г., 20:52

Последен сън

1.8K 0 1
                                   Последен сън
Затварям очи сънувам и нищо аз не виждам дори не чувам,
затворен в тъмна стая аз се крия-тишина поглъща тази килия
Къде ..Къде отивам аз сега?- не знам това.

Искам пътя да открия,който води извън моята килия
лицето си с прясна вода да измия,
лъжите си поне да избърша с хавлия.

Сърцето ми спира да пулсира   
попадам в студен свят-бяла квартира
целият мръсен съм от помия
Как да се измия?

Къде..Къде отивам аз сега?-не знам-в Рая Ада или в някой храм.
Дали живях добре ?-отговора е в моето сърце.
Избягах от собствения си затвор и влизах аз от спор в спор.
Искам да живея в плам-далеч от този кошмарен сън.
Клепачите тежат сега -вратата вече е затворена.
Дали е само сън това? Аз не знам.
Вдишвам,издишвам,
вдишвам,издишвам,
издишвам,издишвам,издишвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелин Замфиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...