Oct 14, 2004, 8:52 PM

Последен сън

  Poetry
1.8K 0 1
                                   Последен сън
Затварям очи сънувам и нищо аз не виждам дори не чувам,
затворен в тъмна стая аз се крия-тишина поглъща тази килия
Къде ..Къде отивам аз сега?- не знам това.

Искам пътя да открия,който води извън моята килия
лицето си с прясна вода да измия,
лъжите си поне да избърша с хавлия.

Сърцето ми спира да пулсира   
попадам в студен свят-бяла квартира
целият мръсен съм от помия
Как да се измия?

Къде..Къде отивам аз сега?-не знам-в Рая Ада или в някой храм.
Дали живях добре ?-отговора е в моето сърце.
Избягах от собствения си затвор и влизах аз от спор в спор.
Искам да живея в плам-далеч от този кошмарен сън.
Клепачите тежат сега -вратата вече е затворена.
Дали е само сън това? Аз не знам.
Вдишвам,издишвам,
вдишвам,издишвам,
издишвам,издишвам,издишвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелин Замфиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...