Oct 14, 2004, 8:52 PM

Последен сън

  Poetry
1.8K 0 1
                                   Последен сън
Затварям очи сънувам и нищо аз не виждам дори не чувам,
затворен в тъмна стая аз се крия-тишина поглъща тази килия
Къде ..Къде отивам аз сега?- не знам това.

Искам пътя да открия,който води извън моята килия
лицето си с прясна вода да измия,
лъжите си поне да избърша с хавлия.

Сърцето ми спира да пулсира   
попадам в студен свят-бяла квартира
целият мръсен съм от помия
Как да се измия?

Къде..Къде отивам аз сега?-не знам-в Рая Ада или в някой храм.
Дали живях добре ?-отговора е в моето сърце.
Избягах от собствения си затвор и влизах аз от спор в спор.
Искам да живея в плам-далеч от този кошмарен сън.
Клепачите тежат сега -вратата вече е затворена.
Дали е само сън това? Аз не знам.
Вдишвам,издишвам,
вдишвам,издишвам,
издишвам,издишвам,издишвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелин Замфиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...