Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.
Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока
от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.
Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados