May 23, 2018, 6:43 PM  

Последен танц

  Poetry
3.1K 34 17

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.

Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока

от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.


Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...!!!
  • "Каквото мечтал си вземи,
    но няма къде да избягаш."


    Знам, всеки носи Ада вътре в себе си
    сред сбърканите мисли и представи.
    (Доброто е притихнало потресено)
    Дори и да платиш за да забравиш
    все нещичко остава. И пробожда.
    Върви след тебе - сянката на пес.
    И бягството изглежда невъзможно,
    че вчера е черупката на днес.

    Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновението.
  • Да!
  • Просто ще замълча и ще ти благодаря, Младене! Уникален си!
  • Много, много ми харесва този стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...