23.05.2018 г., 18:43 ч.  

Последен танц 

769 27 19

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Възхитително! Впечатлена съм от дълбочината на мисълта, проникновението и мъдрата мечтателност! Умееш да вплиташ тези философски съждения в ритъма на древен, ритуален, почти библейски танц с отвъдното, непреходното и тленното! Чудесен стих!
  • Довереница (Дочка Василева)
    "Каквото мечтал си вземи,
    но няма къде да избягаш."


    Знам, всеки носи Ада вътре в себе си
    сред сбърканите мисли и представи.
    (Доброто е притихнало потресено)
    Дори и да платиш за да забравиш
    все нещичко остава. И пробожда.
    Върви след тебе - сянката на пес.
    И бягството изглежда невъзможно,
    че вчера е черупката на днес.

    Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновението.
  • Elda (Лора)
    Да!
  • Веси_Еси (Еси)
    Просто ще замълча и ще ти благодаря, Младене! Уникален си!
  • empousa5 (Електра)
    Много, много ми харесва този стих!
  • Ена (Елена Гоцева)
    С Райна.
    Един от малкото СИ!!!
  • RainaVakova (Райна)
    Семафори звездни в нощта
    ти дават безбройни посоки -
    утеха за теб в немощта,
    преди да осъмнеш пред скока

    от протобиблейската кал
    (създала за мъки човека)
    в пръстта (от греха натежал),
    където ще легнеш навеки.
    ************************************
    Това е най-любимият ми твой стих! Мъдростта ти да приемаш болката на реалността е голяма! Толкова хора - живеят празни без мисъл за тези неща...че се чудя как живеят! А ти, Философе, си ми толкова естествен!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    А може би човека е създаден за щастие и мъките са ни дадени само за да оценим прекрасните моменти...?
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    Чудих се какво да цитирам, целият стих е пълен с поетични бисерчета, но в крайна сметка си харесах това:
    "Каквото мечтал си вземи,
    но няма къде да избягаш."
    Поздрави, Младене!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Създал си красива фигура, Младене.
    Пропадане и издигане скокове и - обратно в пръстта при майката Земя.
    А повторението на началния куплет в края само подсилва солидната основа на стиха ти.
    Поздрави от моя милост и усмивка
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Умре ли вярата,човекът е кал!
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Своеобразия блус, които лирическия герой танцува с времето сякаш е танц на любовта, но дали не е и танц на предстоящата раздяла. Дали под тихите "звуци на вятъра", които сякаш "пее този блус" , произлязъл от калта и опитващ се да се откъсне от нея, човек безпомощно се връща и ляга в пръстта. И наистина животът ни не свършва ли с "онзи трус от девет по Рихтер", с които сърцето ни бие в последните си мигове....
    Прекрасни и извисени поетични образи, метафори, които засилват идеята на творбата и грабват сетивата на читателя...
    Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и поставям творбата ти в мои любими и избрани!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    За някои - може би...Но за други - не.Поздравления за красивия стих, който предизвиква размисъл. Младене!
  • dansyto (Данаил Таков)
    Много е силно, Младен! Поздравления, разтърсващо – до 9 по Рихтер!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    Понякога да, но понякога свършва тихо. Аз предпочитам второто. Поздрав, приятелю!
  • contessa (Светла Асенова)
    Прекрасно...
  • Елка (Елка Тодорова)
    Нека още малко потанцуваме блус с времето - до труса! Прекрасни стихове!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Живеем с болката на времето...
    И всяка стъпка ни повежда
    към някаква жадувана надежда-
    преди Харон да ни приеме.
  • LiaNik (И.К.)
    Пак си струва да се живее този живот, както и да свършва. Благодаря, че твориш такива хубави неща.Отново в любими.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.