vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
23.05.2018 г., 18:43 ч.  

Последен танц 

  Поезия
2757 33 18

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.

Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока

от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Животът е един постоянен земетръс.
  • ...!!!
  • "Каквото мечтал си вземи,
    но няма къде да избягаш."


    Знам, всеки носи Ада вътре в себе си
    сред сбърканите мисли и представи.
    (Доброто е притихнало потресено)
    Дори и да платиш за да забравиш
    все нещичко остава. И пробожда.
    Върви след тебе - сянката на пес.
    И бягството изглежда невъзможно,
    че вчера е черупката на днес.

    Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновението.
  • Да!
  • Просто ще замълча и ще ти благодаря, Младене! Уникален си!
  • Много, много ми харесва този стих!
  • С Райна.
    Един от малкото СИ!!!
  • Семафори звездни в нощта
    ти дават безбройни посоки -
    утеха за теб в немощта,
    преди да осъмнеш пред скока

    от протобиблейската кал
    (създала за мъки човека)
    в пръстта (от греха натежал),
    където ще легнеш навеки.
    ************************************
    Това е най-любимият ми твой стих! Мъдростта ти да приемаш болката на реалността е голяма! Толкова хора - живеят празни без мисъл за тези неща...че се чудя как живеят! А ти, Философе, си ми толкова естествен!
  • А може би човека е създаден за щастие и мъките са ни дадени само за да оценим прекрасните моменти...?
  • Чудих се какво да цитирам, целият стих е пълен с поетични бисерчета, но в крайна сметка си харесах това:
    "Каквото мечтал си вземи,
    но няма къде да избягаш."
    Поздрави, Младене!
  • Умре ли вярата,човекът е кал!
  • За някои - може би...Но за други - не.Поздравления за красивия стих, който предизвиква размисъл. Младене!
  • Много е силно, Младен! Поздравления, разтърсващо – до 9 по Рихтер!
  • Понякога да, но понякога свършва тихо. Аз предпочитам второто. Поздрав, приятелю!
  • Прекрасно...
  • Нека още малко потанцуваме блус с времето - до труса! Прекрасни стихове!
  • Живеем с болката на времето...
    И всяка стъпка ни повежда
    към някаква жадувана надежда-
    преди Харон да ни приеме.
  • Пак си струва да се живее този живот, както и да свършва. Благодаря, че твориш такива хубави неща.Отново в любими.
Предложения
: ??:??