23 мая 2018 г., 18:43 2018-05-24T23:53:08+03:00

Последен танц

Поэзия

3.1K 34 17

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Зад мрачните девет земи
в десета - подземна, пропадаш.
Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш.

Семафори звездни в нощта
ти дават безбройни посоки -
утеха за теб в немощта,
преди да осъмнеш пред скока

от протобиблейската кал
(създала за мъки човека)
в пръстта (от греха натежал),
където ще легнеш навеки.

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vedrina (Марина Стоянова)

...!!!

2020-07-18T14:53:43+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Каквото мечтал си вземи,
но няма къде да избягаш."

Знам, всеки носи Ада вътре в себе си
сред сбърканите мисли и представи.
(Доброто е притихнало потресено)
Дори и да платиш за да забравиш
все нещичко остава. И пробожда.
Върви след тебе - сянката на пес.
И бягството изглежда невъзможно,
че вчера е черупката на днес.

Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновението.

2019-06-02T22:29:19+03:00
Elda (Лора)

Да!

2019-06-02T21:52:06+03:00
Веси_Еси (Еси)

Просто ще замълча и ще ти благодаря, Младене! Уникален си!

2018-09-28T15:55:20+03:00
empousa5 (Електра)

Много, много ми харесва този стих!

2018-06-17T02:03:00+03:00