vega666 (Младен Мисана)
1541 14271

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Последен танц 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

• vedrina (Марина Стоянова)

  2020-07-18T14:53:43+03:00
  ...!!!
• Довереница (Дочка Василева)

  2019-06-02T22:29:19+03:00
  "Каквото мечтал си вземи,
  но няма къде да избягаш."
  
  
  Знам, всеки носи Ада вътре в себе си
  сред сбърканите мисли и представи.
  (Доброто е притихнало потресено)
  Дори и да платиш за да забравиш
  все нещичко остава. И пробожда.
  Върви след тебе - сянката на пес.
  И бягството изглежда невъзможно,
  че вчера е черупката на днес.
  
  Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновението.
• Elda (Лора)

  2019-06-02T21:52:06+03:00
  Да!
• Веси_Еси (Еси)

  2018-09-28T15:55:20+03:00
  Просто ще замълча и ще ти благодаря, Младене! Уникален си!
• empousa5 (Електра)

  2018-06-17T02:03:00+03:00
  Много, много ми харесва този стих!
• Ена (Елена Гоцева)

  2018-06-08T01:07:15+03:00
  С Райна.
  Един от малкото СИ!!!
• RainaVakova

  2018-05-28T10:33:23+03:00
  Семафори звездни в нощта
  ти дават безбройни посоки -
  утеха за теб в немощта,
  преди да осъмнеш пред скока
  
  от протобиблейската кал
  (създала за мъки човека)
  в пръстта (от греха натежал),
  където ще легнеш навеки.
  ************************************
  Това е най-любимият ми твой стих! Мъдростта ти да приемаш болката на реалността е голяма! Толкова хора - живеят празни без мисъл за тези неща...че се чудя как живеят! А ти, Философе, си ми толкова естествен!
• ЛюсиЦ (Люси Петкова)

  2018-05-25T23:07:51+03:00
  А може би човека е създаден за щастие и мъките са ни дадени само за да оценим прекрасните моменти...?
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-05-25T22:57:26+03:00
  Чудих се какво да цитирам, целият стих е пълен с поетични бисерчета, но в крайна сметка си харесах това:
  "Каквото мечтал си вземи,
  но няма къде да избягаш."
  Поздрави, Младене!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2018-05-25T20:24:11+03:00
  Умре ли вярата,човекът е кал!
• vladetoned (Владислав Недялков)

  2018-05-25T10:24:22+03:00
  Своеобразия блус, които лирическия герой танцува с времето сякаш е танц на любовта, но дали не е и танц на предстоящата раздяла. Дали под тихите "звуци на вятъра", които сякаш "пее този блус" , произлязъл от калта и опитващ се да се откъсне от нея, човек безпомощно се връща и ляга в пръстта. И наистина животът ни не свършва ли с "онзи трус от девет по Рихтер", с които сърцето ни бие в последните си мигове....
  Прекрасни и извисени поетични образи, метафори, които засилват идеята на творбата и грабват сетивата на читателя...
  Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и поставям творбата ти в мои любими и избрани!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2018-05-25T00:16:57+03:00
  За някои - може би...Но за други - не.Поздравления за красивия стих, който предизвиква размисъл. Младене!
• dansyto (Данаил Таков)

  2018-05-24T22:13:30+03:00
  Много е силно, Младен! Поздравления, разтърсващо – до 9 по Рихтер!
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2018-05-24T15:47:13+03:00
  Понякога да, но понякога свършва тихо. Аз предпочитам второто. Поздрав, приятелю!
• contessa (Светла Асенова)

  2018-05-23T23:51:52+03:00
  Прекрасно...
• Елка (Елка Тодорова)

  2018-05-23T19:57:25+03:00
  Нека още малко потанцуваме блус с времето - до труса! Прекрасни стихове!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-05-23T19:20:17+03:00
  Живеем с болката на времето...
  И всяка стъпка ни повежда
  към някаква жадувана надежда-
  преди Харон да ни приеме.
• LiaNik (И.К.)

  2018-05-23T18:52:10+03:00
  Пак си струва да се живее този живот, както и да свършва. Благодаря, че твориш такива хубави неща.Отново в любими.