7 mar 2009, 20:12

Последен зов 

  Poesía » De amor
686 0 4

Родих се от болката,

родих се в смъртта

като цвете в пустинята,

като жар в пепелта...

Като болка от спомена

ще ме търсиш сега.

И усмивка ще видиш

в една моя сълза...

И светкавица в бурята

ще е мойто лице,

ще раздира сърцето ти

и ще молиш да спре...

И лицето прекрасно,

и сълза от любов

без следа ще изчезнат

с последния мой зов...

© Теодора Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??