Родих се от болката,
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена
ще ме търсиш сега.
И усмивка ще видиш
в една моя сълза...
И светкавица в бурята
ще е мойто лице,
ще раздира сърцето ти
и ще молиш да спре...
И лицето прекрасно,
и сълза от любов
без следа ще изчезнат
с последния мой зов...
© Теодора Арнаудова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
