Последен зов
Родих се от болката,
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена
ще ме търсиш сега.
И усмивка ще видиш
в една моя сълза...
И светкавица в бурята
ще е мойто лице,
ще раздира сърцето ти
и ще молиш да спре...
И лицето прекрасно,
и сълза от любов
без следа ще изчезнат
с последния мой зов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Арнаудова Всички права запазени
