Последен зов
Родих се от болката,
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена
ще ме търсиш сега.
И усмивка ще видиш
в една моя сълза...
И светкавица в бурята
ще е мойто лице,
ще раздира сърцето ти
и ще молиш да спре...
И лицето прекрасно,
и сълза от любов
без следа ще изчезнат
с последния мой зов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Арнаудова Все права защищены
