3 dic 2008, 19:00

Последна въздишка

526 0 0

Очи отварям в тъмнината,

ти спиш прегърната до мен,

не искам пак да губя топлината,

не искам да започва утрешният ден.


Отмествам бавно одеялото,

покрило кадифената ти плът,

опитвам се да я обхвана цялата

и да поемем пак по онзи път...


Път на страсти бурни и незабравими,

в който жадно кръстосваме тела,

път, във който викаш мойто име

и искаш да се слеем с вечността.


Устните ти ме изгарят силно,

плодове да бяха, щях да ги изям,

желая те да ме целуваш бавно

и да полетя отново в този блян.


Очи, тела играят в черна тъмнина,

поезия с движения създаваме със теб,

попивам всяка капка твоя красота,

като пчела се впивам в търсене на мед.


Възбудата играе си със сетивата,

желанието да се слеем във едно

по-силно е от всичко друго на земята,

времето е спряло и не питаме защо.


Пътуваме към онзи край вълшебен,

превръщаме се във животни без каишка,

соковете ни се сливат във безвремие,

където чува се единствено последната въздишка...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...