3 дек. 2008 г., 19:00

Последна въздишка 

  Поэзия » Любовная
452 0 0
Очи отварям в тъмнината,
ти спиш прегърната до мен,
не искам пак да губя топлината,
не искам да започва утрешният ден.
Отмествам бавно одеялото,
покрило кадифената ти плът,
опитвам се да я обхвана цялата
и да поемем пак по онзи път...
Път на страсти бурни и незабравими,
в който жадно кръстосваме тела,
път, във който викаш мойто име
и искаш да се слеем с вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Все права защищены

Предложения
: ??:??