Последна въздишка

Очи отварям в тъмнината,

ти спиш прегърната до мен,

не искам пак да губя топлината,

не искам да започва утрешният ден.

Отмествам бавно одеялото,

покрило кадифената ти плът,

опитвам се да я обхвана цялата

и да поемем пак по онзи път...

Път на страсти бурни и незабравими,

в който жадно кръстосваме тела,

път, във който викаш мойто име

и искаш да се слеем с вечността.

Устните ти ме изгарят силно,

плодове да бяха, щях да ги изям,

желая те да ме целуваш бавно

и да полетя отново в този блян.

Очи, тела играят в черна тъмнина,

поезия с движения създаваме със теб,

попивам всяка капка твоя красота,

като пчела се впивам в търсене на мед.

Възбудата играе си със сетивата,

желанието да се слеем във едно

по-силно е от всичко друго на земята,

времето е спряло и не питаме защо.

Пътуваме към онзи край вълшебен,

превръщаме се във животни без каишка,

соковете ни се сливат във безвремие,

където чува се единствено последната въздишка...