Dec 3, 2008, 7:00 PM

Последна въздишка

  Poetry » Love
527 0 0

Очи отварям в тъмнината,

ти спиш прегърната до мен,

не искам пак да губя топлината,

не искам да започва утрешният ден.


Отмествам бавно одеялото,

покрило кадифената ти плът,

опитвам се да я обхвана цялата

и да поемем пак по онзи път...


Път на страсти бурни и незабравими,

в който жадно кръстосваме тела,

път, във който викаш мойто име

и искаш да се слеем с вечността.


Устните ти ме изгарят силно,

плодове да бяха, щях да ги изям,

желая те да ме целуваш бавно

и да полетя отново в този блян.


Очи, тела играят в черна тъмнина,

поезия с движения създаваме със теб,

попивам всяка капка твоя красота,

като пчела се впивам в търсене на мед.


Възбудата играе си със сетивата,

желанието да се слеем във едно

по-силно е от всичко друго на земята,

времето е спряло и не питаме защо.


Пътуваме към онзи край вълшебен,

превръщаме се във животни без каишка,

соковете ни се сливат във безвремие,

където чува се единствено последната въздишка...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...