koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
23 oct 2012, 14:42

Последната една минута 

  Poesía » De amor
595 0 9

Неповторима, като сън

и като болка си ми близка.

Пристигаш ти сега отвън

със разкопчана бяла ризка.

 

И влизаш ти във моя храм

с едно желание - последно,

и тука пак без капка срам

да пуснеш жилото си вредно.

 

В сърдечния си таен кът

аз виждам думите отровни.

И според тебе по света

невинните - и те виновни...

 

Преглътнах твоите слова

и тирадата ти тъй надута.

А щастието бе в това,

че бе при мен една минута.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??