koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 23, 2012, 2:42 PM

Последната една минута 

  Poetry » Love
552 0 9

Неповторима, като сън

и като болка си ми близка.

Пристигаш ти сега отвън

със разкопчана бяла ризка.

 

И влизаш ти във моя храм

с едно желание - последно,

и тука пак без капка срам

да пуснеш жилото си вредно.

 

В сърдечния си таен кът

аз виждам думите отровни.

И според тебе по света

невинните - и те виновни...

 

Преглътнах твоите слова

и тирадата ти тъй надута.

А щастието бе в това,

че бе при мен една минута.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??