Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм
с едно желание - последно,
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.
В сърдечния си таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по света
невинните - и те виновни...
Преглътнах твоите слова
и тирадата ти тъй надута.
А щастието бе в това,
че бе при мен една минута.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
