Последната една минута
Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм
с едно желание - последно,
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.
В сърдечния си таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по света
невинните - и те виновни...
Преглътнах твоите слова
и тирадата ти тъй надута.
А щастието бе в това,
че бе при мен една минута.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
