Очите ми са с копчета-зеници,
пришити са със болка преживяна.
Угаснали след бурята звездици
и слепи... за поредната измяна.
А мислите ми скършени са клони
и вятърът прохладен не ги гали.
Листата им, пробудени след залез,
от тъпкане са... смачкано-заспали.
Сълзите ми са капчици кристали,
застинали по бузите седефи.
Замислено със пръстите погалвам
изписани от спомени релефи.
Душата ми - поддържаща актриса,
с един живот, на сцената изтекъл.
Сценарий режисьорът пренаписа.
Играе се... последния спектакъл.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados