21 nov 2019, 10:21

Последно

  Poesía
782 0 1

Последна чаша вино 
изпивам сам във моя храм.
Небето, както беше синьо,
стана черно като марципан!
Дъхът на моята цигара
изпълва целия простор.
Пиян потеглям към олтара,
на психическия ми затвор!

 

Последна чаша вино
и ти замина надалеч.
Белегът от твоето червило
ме разряза като меч!
Последна капка вкусвам,
от чашата на моята съдба.
Цигарата последна си допушвам
и потъвам в хладна тъмнина!

 

​​​​​​

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш интересни оригинални образи - небето "черно като марципан", буза разрязана от белега на червило като с меч. Тъжно е посланието на стихотворението. Когато любовта ни напуска, ни изглежда безнадеждно всичко, но любовта е в нас и около нас и не бива да изпадаме в отчаяние или поне да се опитваме да излезем от него. Вярата в Бога много помага, защото човек не се чувства сам, а когато пише, рисува, пее, през изкуството излиза по-лесно от бездната на самотата.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...