21.11.2019 г., 10:21

Последно

Поезия

777 0 1

Последна чаша вино
изпивам сам във моя храм.
Небето, както беше синьо,
стана черно като марципан!
Дъхът на моята цигара
изпълва целия простор.
Пиян потеглям към олтара,
на психическия ми затвор!

Последна чаша вино
и ти замина надалеч.
Белегът от твоето червило
ме разряза като меч!
Последна капка вкусвам,
от чашата на моята съдба.
Цигарата последна си допушвам
и потъвам в хладна тъмнина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zelenaradost (Милена Френкева)

Имаш интересни оригинални образи - небето "черно като марципан", буза разрязана от белега на червило като с меч. Тъжно е посланието на стихотворението. Когато любовта ни напуска, ни изглежда безнадеждно всичко, но любовта е в нас и около нас и не бива да изпадаме в отчаяние или поне да се опитваме да излезем от него. Вярата в Бога много помага, защото човек не се чувства сам, а когато пише, рисува, пее, през изкуството излиза по-лесно от бездната на самотата.

2021-08-20T13:24:57+03:00

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0