21 нояб. 2019 г., 10:21

Последно

Поэзия

780 0 1

Последна чаша вино
изпивам сам във моя храм.
Небето, както беше синьо,
стана черно като марципан!
Дъхът на моята цигара
изпълва целия простор.
Пиян потеглям към олтара,
на психическия ми затвор!

Последна чаша вино
и ти замина надалеч.
Белегът от твоето червило
ме разряза като меч!
Последна капка вкусвам,
от чашата на моята съдба.
Цигарата последна си допушвам
и потъвам в хладна тъмнина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenaradost (Милена Френкева)

Имаш интересни оригинални образи - небето "черно като марципан", буза разрязана от белега на червило като с меч. Тъжно е посланието на стихотворението. Когато любовта ни напуска, ни изглежда безнадеждно всичко, но любовта е в нас и около нас и не бива да изпадаме в отчаяние или поне да се опитваме да излезем от него. Вярата в Бога много помага, защото човек не се чувства сам, а когато пише, рисува, пее, през изкуството излиза по-лесно от бездната на самотата.

2021-08-20T13:24:57+03:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬