21 нояб. 2019 г., 10:21

Последно 

  Поэзия
513 0 1

Последна чаша вино 
изпивам сам във моя храм.
Небето, както беше синьо,
стана черно като марципан!
Дъхът на моята цигара
изпълва целия простор.
Пиян потеглям към олтара,
на психическия ми затвор!

 

Последна чаша вино
и ти замина надалеч.
Белегът от твоето червило
ме разряза като меч!
Последна капка вкусвам,
от чашата на моята съдба.
Цигарата последна си допушвам
и потъвам в хладна тъмнина!

 

​​​​​​

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш интересни оригинални образи - небето "черно като марципан", буза разрязана от белега на червило като с меч. Тъжно е посланието на стихотворението. Когато любовта ни напуска, ни изглежда безнадеждно всичко, но любовта е в нас и около нас и не бива да изпадаме в отчаяние или поне да се опитваме да излезем от него. Вярата в Бога много помага, защото човек не се чувства сам, а когато пише, рисува, пее, през изкуството излиза по-лесно от бездната на самотата.
Предложения
: ??:??