Nov 21, 2019, 10:21 AM

Последно

Poetry

778 0 1

Последна чаша вино
изпивам сам във моя храм.
Небето, както беше синьо,
стана черно като марципан!
Дъхът на моята цигара
изпълва целия простор.
Пиян потеглям към олтара,
на психическия ми затвор!

Последна чаша вино
и ти замина надалеч.
Белегът от твоето червило
ме разряза като меч!
Последна капка вкусвам,
от чашата на моята съдба.
Цигарата последна си допушвам
и потъвам в хладна тъмнина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Имаш интересни оригинални образи - небето "черно като марципан", буза разрязана от белега на червило като с меч. Тъжно е посланието на стихотворението. Когато любовта ни напуска, ни изглежда безнадеждно всичко, но любовта е в нас и около нас и не бива да изпадаме в отчаяние или поне да се опитваме да излезем от него. Вярата в Бога много помага, защото човек не се чувства сам, а когато пише, рисува, пее, през изкуството излиза по-лесно от бездната на самотата.

2021-08-20T13:24:57+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0