byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
17 may 2011, 20:59

Последно сбогом

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

 

В ковчега ти положени цветя...

Дори венецът тихо се подсмихва.

Отиде си, открадна те света,

а след теб остана много тихо.

 

И го няма вече звънкия ти глас,

до мен в ухото тихо да прошепне. 

Отиде си, настъпи твоят час,

а след теб отеква само ехо.

 

И спомени и мигове във мен тъжат.

Безброй въпроси тихо се размиват.

Дори сълзите не можаха да те спрат

и да те върнат, да не си отиваш!

 

 

Последно сбогом!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0