Последно сбогом
В ковчега ти положени цветя...
Дори венецът тихо се подсмихва.
Отиде си, открадна те света,
а след теб остана много тихо.
И го няма вече звънкия ти глас,
до мен в ухото тихо да прошепне.
Отиде си, настъпи твоят час,
а след теб отеква само ехо.
И спомени и мигове във мен тъжат.
Безброй въпроси тихо се размиват.
Дори сълзите не можаха да те спрат
и да те върнат, да не си отиваш!
Последно сбогом!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
